Аз съм безкрайно изобретателна като става дума за наказания. Дори баща им се изумява как ги измислям. Даже напоследък ги дипля цели поредици, в зависимост от провинението или моето състояние в момента. Никога не наказвам с "физически" наказания. Примерно в ъгъла с вдигнати ръце или нещо от сорта. Лишавам от любими неща, актуална играчка, любимо занимание, филм и т.н. И никога не отменям наказание. Изтърпява се. Няма начин да наложа наказание и да се смиля после. Слава богу, вече наказвам мнооооого рядко. И предимно Крисо. Ако не ми хареса нещо, което Наталия е направила, искам обяснение. Ако даде разумно такова и оценя мотивите като приемливи, обяснявам и не наказвам. При нея наказанието е много крайна мярка. Обясненията ги искам по-скоро с цел да разбере сама какво бива и не бива и защо бива и не бива. Сама да направи изводи и да й стане ясно защо не одобрявам. Баща й не издържа обикновено при тези "разпити" и се чуди на търпението ми, защото понякога това занимание може да продължи и по 1 час.

Но вие сте малки още, а и Моника ми се струва различна от Наталия, а ти пък си толкова различна от мен. Аз съм направо дзвер в сравнение с теб.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...