Има два варианта:
1. Да дадеш пари на децата, за да си почистят;
2. Да НЕ дадеш пари на децата, за да си почистят;

Ако дадеш пари, има два варианта:

1. Децата могат да изчистят;
2. Децата могат и да НЕ изчистят;

Ако НЕ дадеш пари, има два варианта:

1. Да почистят без пари /без значение какво ти струва/;
2. Да почистиш ти;

Сега се изкушавам да ги изкоментирам. Ще започна от варианта, че НЕ даваш пари на децата.
Ако не те мързи се захващаш или да накараш малките калпазани да си оправят кочинката, или без да се осетят, че това би следвало да свършат те, да почистиш ти. Ако осъзнаят, че ти вървиш след тях и им оправяш бъркотиите, ще ги превърнеш в готованци.

Ако им даваш пари. Даваш защото те мързи да бъдеш родител и да си поемеш отговорностите произтичащи от това. Така е по-лесно, но какъв е резултатът?
1. Все един ден ще ти свършат парите и тогава какво...!? - ще те изоставят, защото от теб няма вече далавера...!? - НЯМА МОРАЛНИ ЦЕНОСТИ!!! Няма мама, нама тати, всичко е кинти!!!!
2. Постоянно ще имат претенции, че малко плащаш, ще ти осигурят конкуренция с която да се наддаваш.
Пример: Ако даваш левче. Ще ти кажат, че за 2 лв. чистят обувките на тати, утре за 5 лв. може и на съседа да почистят гъбясалите обувки.
Така като тръгнем по логиката - "За пари правим всичко" ми е бедна фантазията до къде може да се стигне.

Извод:
Мързелът е лош съветник!!!!