На тази възраст наистина ти е рано да се притесняваш. Виж, моето е по-притеснително, на 10+ станахме и продължаваме. както правилно (според мен, не съм доктор!) те посъветваха и други, по-важно е детето да не се комплексира от провеждане на изследвания и т.н., които ще му внушат, че "не е като другите". Макар че този съвет е малко излишен - не може и сама да не си стигнала до този извод. Ние започнахме по-активни действия едва след като навърши 10 и усетихме, че вече сам се притеснява за това. Ако продължи до пубертета, дотогава ще избягваме всякакви хормонални истории, пък после - както сам реши. Разбира се, всеки ден се надяваме ... вече повече от 3 700 дни... но ти все още нямаш проблем!

Впрочем, преди време (2001 г., мисля) тук имаше подобна тема, ако някой успее - да я намери в архива. Или пък каката, ако успее, да извади по-интересните препоръки?

В момента нашето "лечение" се състои в пиене на 1 хапче Driptane всяка вечер един час преди лягане (за да подейства след заспиване). Лекарството има задържащ ефект, а дозата е под минималната (т.е. предписали са ни нещо като хомеопатично количество). Слага се будилник, който по едно и също време (01 ч.) да буди детето, то само да стане и да се изпишка. Детето само си води календар (когато се е напишкал, слага кръстче върху датата), с който ходи веднъж месечно при доктора. Това го правим от м. май тази година насам, засега няма никакъв ефект. Понякога не се напишква по 4-5 дни и тамън се зарадваме - серия от 10-тина дни... и така.

Agent of Change

Редактирано от Ecнaф на 06.11.03 22:03.