Предполагам сте разговаряли насаме двамата за това. Най-вече повишаването на тон да не става практика за дребни неща. Колко е голяма дъщеря ти? Аз също съм изпадала в подобни ситуации. Рядко защото почти винаги съм напред с информацията и успявам да си кажа становището на съпруга ми преди да започне разговора със сина ни. По този начин почти винаги успявам да укротя страстите и да не се стига до излишно повишаване на глас! Не мога да не призная обаче, че съпруга ми е изключително справедлив човек и като такъв е много по-полезен на детето отколкото аз, със моите състрадание и компромиси. Ти също казваш, че съпругът ти има основание за забележките които отправя. В такъв случай се опитвай да подкрепяш мнението му ...може би с обяснения и примери така, че дъщеря ти да разбира проблема и да не остава чувство на горчивина към баща си.
За болката която говориш - нормална е!
Трудно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите