С нетърпение чакам монета, в който синът ми ще проговори и ще започне да вади свои бисерчета. ЗА сега мога да и разкажа само собствените си (преразказани от родителит еми), дочути на улицата и такива на деца на мои приятели.

По улицата вървеше семейство с дете на около 4 години. Минават покрай витрина на Бързаков, отрупана с играчки. Детето още отдалече се затичва към нея, изахква от изобилието и извиква" Мамо, тате, ще ми купите ли нещо?"
Майката пита: "Какво да ти купим, маме?", а детето след трескав оглед на витрината започна да заеква: "Амиииии, нещоооо, нещооооо, нещоооо, нещо ми купете!".


Била съм около 3 годишна, когато с баща ми сме срещнали негов приятел на улицата и той любезно и закачливо попитал: "Ей, къде го намерихте това хубаво дете?". Аз съм го погледнала строго и съм заявила: "Ние с тати сме си били, а мама сме я намерили в зелето!".

След като дълго време майка ми на моя въпрос "Кой ти каза?" (за нещо, което съм направила) отговаряше "едно птиченце ми каза", един ден отново ми заявила, че знае за някакво мое провинение. А аз съм попитала "Дебелото птиче ли ти каза?" (баба ми, която ме отгледа, е доста пълничка. да ми е жива и здрава!).


Докато карах стаж в една детска градина, в групата имаше едно страхотно тригодишно момченце, неизчерпаем извор на бисери. Много се харесахме с него и едни ден за мой ужас и срам, когато баща му го доведе, той смело предложи да ме вземат мен за мама. Таткото, не по-малко смутен от мен успя да попита: "А нашата мама какво ще я правим?". Ивчо еднага намери разрешение :"Ами ще я пратим на морето във Велинград!"

Пак негова реплика по време на хранене беше: "Хайде сега ти си отивай. Аз всичко ще си изям не се безКопой, няма проГлени!" и едвам чакаше да се обърна с гръб, за да хукне с чинията към кошчето за боклук. Веднъж успя да стигне и да си изсипе яденето вътре преди да успея да го спра. Тогава му казах да си вземе столчето, да седне до кошчето и с лъжичката да си изяде храната оттам. Той ме погледна и съвсем спокойно каза: "Ти се шегуваш, това е несериозно!". Скъсах се от смях и ми отиде педагогиката! (то пък и една педагогика на 18 годишна пикла ... ).

От детските ми думички нашите си спомнят чопорогащник-чорапогащник, кобилезон- комбинезон, маДганоз - магданоз, торторал-тротоар, а от съвсем ранните на въпроса какво ще ми купят, когато тръгна на училище, отговорът е бил "Танта, бути и гампите" - Чанта, буквар (букви) и молив (голям и пише).

Дъщеричката на една приятелка един ден надникнала в чашата на друга приятелка, която им била на гости и като видяла, че е още пълна, тихо я предупредила: "Пий бълзо чая, че ще дойде Бойко Болисов и знаеш ли как бие!". И това при положение, че никой не я е заплашвал с авторитети.

След като един ден съм видяла как баща ми залепва счупени от мен играчки на балкона, всеки път, когато нещо вкъщи се чупело или повреждало, съм успокоявала присъстващите "Няма ташно, тати лепи!".

Пътят към ада е постлан с добри намерения