Руми, нямам практически опит във възпитанието на ученик, защото синът ми е още много малък, но ще споделя с теб какво мисля.

Макар и да звучи схоластично, според мен възпитанието е преди всичко система от забрани - детето трябва да научи какво НЕ може да се прави. А от косвени (а донякъде и преки) наблюдения знам, че те така и действат - пробват настойчиво до колко е категорична една забрана.
Трябва да й покажеш категорично, че независимо дали и харесва илил не, трябва да спазва правилата в училище. Иначе ще трябва да търпи наказания. От бой няма смисъл.
Щом спирането на Картуна действа, забраняваш го. Ако след изтичане на наказанието нещата се повторят, наказанието се удвоява. Освен картуна, забраняваш още нещо любимо. Понякога доста амбициращо действа сравнение с дете, което тя уважава. Вариантът "явно еди-коя си е по-възпитана, по-добра, по-умна, справя се по-добре от теб. завиждам на майка й" би могъл да се окаже ефективен. Покажи й, че те е срам от това как се държи тя.Е, и има риск да се почувства необичана, но ако го имаш предвид, няма да го допуснеш. Защото пък ако реши, че ти не я обичаш, може проблемът да се задълбочи вместо да се оправи.

Много е лесно да се дават съвети, когато проблемът е чужд. Искрено се надявам, че ще намериш правилния подход.

За съжаление много често много умните и будни деца са много палави. Но пък това е далеч по-добрата комбинация, нали!


Желая ти успех!

Пътят към ада е постлан с добри намерения