Това за несменения памперс ми е позната картинка. Мен даже са ме чакали да дойда да го измия. При положение, че мокри кърпички, сухи кърпички, хавлии, кухненски ролки, памперси и каквото там са поискали съм занесла. И това в 18 часа- не мога по-рано да го вземам. И стои (не седи) детето в приемното и ме чака. И нито е навън, нито е вътре да си играе, нито някой преприема нещо. Стои миличкия наакан, напикан, с подгизнали пантофи, естествено вече му е втълпено колко е виновен, той така и се чувства. Жална картинка. Никога не съм изпитвала такава ярост. Аз живея на има -няма 4-5 мин. пеша от ДГ.
Няма да го прибера в този вид, абсурд!
Събличам го там намясто пред госпожата и го мия на място. Миличкия ми как не се разболя тогава, направо се чудя.

Грешката ти е била, че си го взела, без да коментираш случая.
Виждаш детето, проверяваш дали всичко си му е О.К.
И си ги преобуваш на място, там пред тях.
Че, защо трябва детето да страда?!
Поставяш въпроса веднага, на момента. Питаш. Искаш обяснение, настояваш и така.
А щом се налага и забележки ще правиш.
Кое ти е на първо място? Кое е най-важното за теб?
Защо ще сменяш яслата? Няма смисъл, ако само това те тревожи.
Просто изясняваш нещата сега, в този момент.