мъжът ми непрекъснато ме обвинява, че прекалено често целувам, гушкам, глезя и говоря разни мили измишльотини на двете дребосъчета вкъщи /обаче няма нищо против, когато го правя с него/. като се замисля майка ми много, ама много рядко ми го казваше, нямаше традиция да ме целува за лека нощ и не ми говореше на "зайче, пиленеце, слънчице, принцесо..."
мен пък сега ми текат лигите денонощно, може би децата предразполагат... моите и двете са обичливи, гушкат се, хилят се и ме карат да ги гъделичкам, пък аз бях сериозно и малко затворено дете.
както и да е. исках просто да кажа, че думите "обичам те" трябва винаги да са подплътени с чувства и действия, за да си тежат на мястото.