И двете ми деца сега са в тази възраст - сина ми е втори клас, дъщерята четвърти.
Този проблем започнах да го решавам още когато започнаха да ходят - много бой, после обяснявам защо бия.
Още преди да тръгнат на училище спряхме тази процедура - вече не се налагаше. Сега се разбираме прекрасно, но и аз срещам подобни проблеми при сина си. Работата е там че на него още му се играе.

Не искам да се правя на "домашен психолог", но мисля че детето се нуждае от повече ВНИМАНИЕ, ПОМОЩ и ОДОБРЕНИЕ. За бой вече е късно.

Мисля че не трябва само ти да участваш в тази игра, трябва и таткото да се включи по-активно, да имат малко мъжки взаимоотношения. Това е важно за тази възраст - майката е за утеха, бащата за пример. Ако си нямате татко по някакви причини, може и дядо, но в никакъв случай външен човек.

За съжаление висенето над главата му е неизбежно. Само стимули като точки, стотинки, играчки и прочее не вършат никаква работа в тази възраст. Той е още дете и има нужда от родители а не от самостоятелност. Така че се въоръжаваш с търпение и висиш. Коригираш нежно, с внимание, одобряваш бурно, все едно мач играете :-))))). ДЕЦАТА ИМАТ ОСТРА НУЖДА ОТ РОДИТЕЛСКОТО ОДОБРЕНИЕ. Достатъчни са им даскалите в училище, с техните изисквания. Мисля че сина ти ще е щастлив ако вие сте доволни от него и ще се старае повече.

Едно уточнение - никога не използвай обиди и не го изнудвай с любовта си - "Няма да те обичам ако......"

:-))) Дано не съм станал досаден.

Йоан 3:16