Синът ми е в 8 клас сега. Може би 2-ра, 3-та година вече много рядко чистя стаята му и то предимно миене на прозорци и пране на пердето и мокета. Сам си чисти, сам си сменя чаршафите и подрежда гардероба. Не бих казала, че го прави с огромно удоволствие но работата си е работа и някой трябва да я свърши! Нямам 100 ръце а и желание нон стоп да върша нещо.... От 4 години си имаме и маза/откакто имаме собствено жилище/ аз съм влизала вътре 2-3 пъти. Мазата е негово задължение. Подредил я е като аптека! Негово задължение е и зимата да носи дърва за камината, да нацепи подпалки...ей такива работи! Стига да си е у дома вечер той прави салатата...понякога готви - неговите гювечета стават много по-хубави от моите! И не пропускаме да го похвалим! Да не убием мераците му:-)))) За нищо не му се плаща и не е плащано! Не смятам, че е редно. Но пък и той знае, че доволна ли съм от него - живота му е розов!
Само пролетта тайно от всички му дадох 10 лв да прекопае на баба градината. Освен, че в случая много го мързеше, го беше и яд защото и братовчед му беше там а никой не спомена и той да копае...После обаче някак гузно се споглеждахме двамата докато баба го хвалеше наляво и надясно колко е работен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите