Виж сега, човекът си е просто такъв. Разсеян, отнесен в своите си мисли.
Приоритетите му са различни от тези, които трябва да са.
Работи повече за концентрацията, вниманието, паметта.
Например когато разговаряш с него, внимавай да не се отнася, а да възприема всичко. Карай го да учи наизуст примерно стихотворения, така ще развие паметта си. Насочвай мислите му към учебния материал, но се постарай да му го направиш да изглежда интересен. Последното е ужасно трудна задача, като се има пред вид, че той не е интересен, а някои от нещата са просто тъпи.
И моят син е такъв, и ако има някаква промяна тя е следствие на съзряването и на това, че осъзнава че трябва. Не че не се налага да се изкомандва да учи, да си оправи стаята или да си подреди дрехите. Какво да направя като си е такъв. Не се вписва в общоприетия калъп, учебния материал като цяло му се вижда излишна работа, но с усилия на волята - най-вече наши, сяда да учи и да усвоява по нещо.

И аз пробвах с подобна схема и провала беше пълен. Първо, защото сестра му изкара повече пари, второ защото определих пет стотинки за всяко нещо и се почна вой че за пет стотинки нма да си мръдне пръста.
Миналата година даже го пратих да работи в шивашки цех, изкара петнадесет лева, доколкото си спомням. Аз му давах по три-четири на ден - за маршрутката, за обяд и за кока-кола. На мен ми излезе не по-малко от тридесет лева работния му процес, ама какво са тези пари за възпитанието в трудови навици.
До този момент - седми клас може да му се довери пазаруване - справя се отлично, гледане на сестрата - средна работа, оставя я сама и излиза, после идва да я наглежда. Може да си подреди стаята, да чисти с прахосмукачка, да мие пода. Ако го хванеш да помага за нещо - ще помага, ако не- сам няма да свърши нищо. На братовчед ми сина е шести клас, а може всичко в домакинството, освен да готви. И участва всеки ден - разтребва, взима брат си от детска градина, гледа го, мие чинии. А като деца беше обратното- аз бях оправно дете,а братовчеда за нищо не го биваше.