|
Тема |
Re: Възпитанието на детето и намесата на роднини [re: tinkerbell] |
|
Автор |
bejb (слънчице) |
|
Публикувано | 02.10.03 11:10 |
|
|
хм..
незнам, може би ти го прилагаш по смешен начин и без капка лошо чувство, но аз имам неприятни спомени от детството. Майка ми не пестеше обидите по мой адрес в момент на афект. Може би затова съм така против обиждането дори и под смохотворна форма.
Смешните названия които ти използваш е нещо съвсем различно. И аз и казвам "на мама маймуната", "на мама прасенцето" и т.н но тези реплики са пълни с обич (както го правиш и ти) и това не носи отрицателна емоция и детето не се обижда.
Но за мен репликата "Ха-Ха-Ха..виж се само какво си бебе, нищо не можеш да направиш само" е серизен удар в/у самочувствието на детето.
Малките деца нямат изградено мнение за себе си и те си го изграждат на базата на отношението и изказванията на другите (особено родителите) към тях. така, че ако ти му кажеш: "Виж се какъв си глезльо" "Виж се само колко си лош" па макар и с усмивка на устата, това само би ориентирало поведението на детето в тази насока. То си казва "Ето щом мама казва така значи аз наистина съм такъв" Един вид детото става такова каквото ние му покажем че е ...
Това го пишеше в една книжка да детската психология и аз го намирам за много логично и правилно. Съдя дори по себе си...
Навремето майка ми ми казваше.."Виж се само, срам те е дори да попиташ колко е часа".. И мен още повече ме беше срам и си казвах "Ми да така е..." и вниманието ми се насочваше точно върху "неоспоримите" думи на майка ми. На този принцип когато казваш на детето, че е "глезено мамино детенце" ти го стимулираш да се държи именно така.
|
| |
|
|
|