|
Здравейте! Ще се опитам да бъда максимално кратка и обективна. Няма да споделям своето мнение, а само ще изредя фактите.
Ще пусна темата в няколко клуба, защото много разчитам на странично и безпристрастно мнение. Ако някой от модераторите на клубовете сметне за неподходящо темата да е в поверения му клуб може да я изтрие.
Значи положението е следното: живеем в едно жилище аз, съпругът ми, свекървата и почти двегодишното ни момченце. От известно време детето ми изпада в почти истерични ревове. Последният случай е от вчера вечерта. Детето се хвърли на земята, защото не искаше да пишка на гърнето. Започна да се търкаля, да рита с крачета и да плаче. Аз го оставих с надеждата да се наплаче и да спре, но не. Започна да пищи сякаш някой го пребива от бой и се опита да повръща. И пищейки повтаряше "бабо, бабо". Съответно тя дотича от другата стая да го успокоява (а в този момент и двамата със съпруга ми сме в стаята с детето).И така е всеки път, когато детето ревне. Тя тича от другата стая или го вика да отиде при нея. Получава се така, че когато тя е в къщи детето се опитва да повръща нарочно, когато иска да постигне нещо, пищи почти до задушаване.
Друг пример: детето рови в контакта (който е обезопасен естествено). Аз му правя забележка няколко пъти, то не реагира. Ставам и го плясвам през ръцете - то започна да повръща, да пищи и избяга при баба си. От другата стая чувам "Баба ще ги бие, миличко, баба ще им се кара, как така ще се карат те на детето" без изобщо тя да знае защо плаче детето.
Още един пример: синчето ми си яде ръцете. Обяснявам няколко пъти, че това не е хубаво, че ръцете му са мръсни и така не се прави. Той продължава. Скарах му се. Пак започна да пищи и избяга при баба си. Пак се опита да повръща.
Когато сме сами през деня (аз и детето), поведението му е съвсем различно. Два или три пъти се е опитвал да повръща, когато се сърди за нещо, аз не му обърнах внимание и той просто спря. Поплака една две минути и се успокои съвсем сам. Опитах се да обясня това на свекърва ми тя ми отговори, че причината не била в нея, защото виждала детето за около два часа на ден, а през останалото време аз съм с детето. Каза ми още като толкова ме притеснява това, да си заведа детето на лекар. След малко допълни, че може би детето се държи така от прекалена обич към нея!? Нека да уточня само, че когато детето е спокойно отива в нейната стая и стои не повече от 5-10 мин. след това се връща при нас с мъжа ми. Ние си играем с него, забавляваме се и той може и по два часа изобщо да не се сети да отиде при нея.
Доста се отнесох и затова ще спра дотук. Наистина разчитам на безпристрастни съвети и помощ! КАЖЕТЕ МИ КЪДЕ БЪРКАМ!!!!!
Благодаря предварително!
|
Възпитанието на детето и намесата на роднини
