|
Тема |
Re: отровните роднини [re: ET] |
|
Автор |
bejb (слънчице) |
|
Публикувано | 16.09.03 14:50 |
|
|
точно това е проблема, че аз никак не си мълча, а веднага "паля от първа клечка". То и за това го приемам толкоз тежко, защото после ме манипулират на база "как може да си толкова неблагодарна" или пък "груба" "ще ме оцениш като ме загубиш завинаги"..
Това най-вече от баба ми. Собствената ми баба, която толкова много обичам.
Преди няколко седмици Моника никак не искаше да яде. Какво ли не и предлагах - не и не. Може би защото беше много горещо. Ядеше но малко. Аз се правех на маймуна само и само да хапне нещо, а тя естествено напук въреше главата, криеше си лицето и буташе лъжицата. Та по тоз повод реплики от сорта:
- Давай и бисквити, щом не иска да яде
- Бисквитите не са за наяждане - казвам аз. Така ще отказва винаги, защото ще знае, че ще и дам да се наяде с бисквити. Не - казвам. Щом не иска - ако иска. Значи не е гладна.
- Ех, ще го разболееш тва дете...
или пък "горкото, съжалявам го с такава майка" - това ми бръкна в сърцето направо
в злоядия период:
бях и направила плодова закуска, която тя обикновено винаги яде с апетит. Да ама тогава пак не щеше - хапна малко и отказа. Баба ми опита да види що за "помия" и давам и констатира:
- Тююю, то тва мен да ма убият не мога да го изям!...
Или пък
Мия чинии. Тя: - Да дам ли на Моника от сладките..?
- Не - казвам. Не и давам такива. Обръщам се след малко - гледам пъха и в устата...
Оня ден ми дава някаква книга на Хайтов. Вика - "ето вземи да прочетеш едно нещо". Веднага загрях за идеята и и отказах да чета. Казвам - "Мерси, не ща нравоучения"
А тя - "ех, каква си злобна само..."
Викам си добре, ще го прочета това. Както си мислех така излезе - не го цитирам но нещо от сорта беше: "..никога не съм си задавал въпроса защо обичам своите родители. Винаги съм ги обичал и винаги ще ги обичам. Но когато починаха тогава наистина разбрах колко много ги обичам."...
Тоест " ще ме оцениш ти ама, като ме няма вече..""
Тя много добре знае, че съм в кофти период, знае, че я обичам, защо трябва да прави това...
По принцип не пуша, но напоследък като се ядосам или като се чувствам "на дъното" пуша. Дори един път изпуших цели 3 цигари в кратък интервал. Заболя ме главата разбира се.
|
| |
|
|
|