Засега сме на следния етап от самостоятелността навън: прибиране вкъщи сам от кафенето, което е под нашия блок (накарах го да се качи пеша по стълбите, страх ме е да се вози сам в асансьора!!!);отива сам да си купи нещо от сравнително отдалечено кафене в паркчето в квартала (не е толкова далече, но е така разположено, че не мога да го проследя с поглед) и както вече писах, оставяне на площадката пред магазина за 5-10 минути, докато аз вляза да разгледам нещо. Мисля, че това е предостатъчно засега. Поне още една година не бих помислила да го оставя сам навън да играе, защото нямаме познати майки около нас, които биха го наглеждали. Училището ни е много близо- почти непосредствено зад блока ни, не се пресича улица,така че смятам, че когато му дойде времето, ако не в първи, то във втори клас определено ще ходи сам.
Мисля също така някой ден в скоро време да го изпратя "пробно" до въпросното кафене под нас за някаква дребна покупка. Това ще е засега....

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002