|
Тема |
Баща на две деца [re: lenny] |
|
Автор | Moни (Нерегистриран) | |
Публикувано | 12.08.03 14:10 |
|
|
Наблюдавайки моите и чуждите деца, стигам до извода, че са страшно рарлични. Всяко дете, а покъсно и всеки човек е изключително различен. Синът ми миналата година кандидатства за елитните училища и с голям зор го приеха на 17-то му желание. Подготовката му започна достатъчно навреме /преди две год./, но той не положи нищо от себе си. Дори и да го натискахме той не поемаше. Тази година кандидатства дъщеря ми. Не само че не се налагаше да я натискаме, но се притеснявахме да не се претовари. С такава лекота приемаше цялото натоварване от уроци училище и самостоятелна работа, че направо да се изумиш. Влезе в училището поставено на първо място в списъка от желания.
Каквито и да ми бяха амбициите ми към сина, нищо нямаше да се случи. Той ходи по частни уроци 2 г. по математика и преди изпита неможеше да решава елементарни задачи... Просто изключва и спира да внимава в това което му се преподава, какво остава вкъщи да седне и самостоятелно да се подготвя....
Та бъдете си колкото искате амбициозни просто в един момент амбициите ви могат да се окажат нереализирани.
Като извод:
Слава Богу, че не се отчуждихме със сина покрай неговото кандидатстване, не се изпокарахме, застанахме зад него, но направихме нужните сериозни изводи и сега лека полека той става все по-сериозен и си сяда на д-то.
Сега за първи път /на 15 г./ при него става дума за спорт и т. н. А вие говорите за 5, за 6, за 8 годишни ... има деца които трябва да си изживеят детството и да не бъдат товарени с такива неща. Аз също бях така, но нещата с времето си идват на мястото. Сега за мен никога не казват "Махни го този, той е с неизживяно детство"
Половината ми познати /мъже/ се занимават с всевъзможни "игри". Един си купува оръжия и ходи да си играе на "войници" - ходи на Пейнтбол /преследване и стрелба с куршуми с боя/, други играят футбол, други си купуват постоянно коли и се фукат с тях и т. н. Аз моето детство си го изживях, защото родителите ми не ме пращаха на всевъзможни "допълнителни занимания", а си играех на каквото ми се играеше. - НЯМАМ НЕДОИГРАНИ ИГРИ
|
| |
|
|
|