Aз мисля,че децата сами си показват...Друг е въпроса до колко техните идеи могат да бъдат реализирани..

Моя гомемия син тренира футбол.Той сам пожела да ходи и аз се постърах да намеря възможно най евтиния клуб.Да,но мин. година като ходи в БГ някой му бил казал,че това е слаб клуб (имайки предвид англликия футбол)Той се съгласи с мен,че това ни е по джоба,а й не е все едно да пътуваме 10 мин. с автобус и един час с метро.

Малкия обаче все ги иска едни такива дето са ни непосилни.
От близо година иска пиано.Уроците ни струват 2 часа колкото едноседмичния футбол на големия....общо 25 часа....ми пусто не мога да плащам и това е то... един ден може да ме обвинява за това,но...Затова пък ходи на следучилищен клуб музика и много му харесва.



Като дете играехме на село с едно момче което беше полусирак (без баща).
Майка му работеше по цял ден,него го гледаше сестра му...Обикаляше селото на длъж и шир и никой не го беше грижа за неговите амбиции.Всичко беше въпрос на съществуване...
Редовно ходехме от тях защото все ни показваше разни химични опити.Крадеше от една лаборатория материали,четеше много и постоянно експериментираше.Аз лично съм се впечатлявала от неговата памет:)Тогава сме били на около има -няма 10 години.
....След около 20 години го се срещнахме в Пловдив,аз не го познах,не го и видях,той дойде до мен и ме заговори....Усещането беше страхотно...За около 2 часа разговор върнахме времето...И така...Момчето сподели,че съвсем наскоро завършил медицина и в момента специализирал в Пловдив...