ще ми бъде трудно - бих казал: невъзможно - да поговоря сериозно с малката за нейната фобия. Обикновено обръщам всичко на майтап и тя също - така си говорим с нея все още.
А за тези комети - имахме нещо подобно с голямата и то беше преди две-три години. Бях й обяснявал (във връзка с един документален филм по телевизията) как един голям камък с диаметър 3 км паднал от небето в Мексиканския залив преди 60 млн години и закрил слънцето за 10 години с пушилката, която вдигнало падането. -
И тя все ме разпитваше каква е опасността да падне пак такъв камък и други такива. А аз я успокоявах, че е било за добро и че природата си знае работата, защото убил всички динозаври - иначе и нашите предци са живели тогава, но не са имали шанс да се развият към-то човешки индивиди, заради апетита на дино-вците. Но сегашните деца са проницателни - не минава пред тях антропния принцип.

Хубаво е когато децата са чувствителни - после тази негативите от тази прекалена чувствителност сублимират в тънък вкус към изящните неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите