Да ти кажа не ме изненадва твоето отношение и дадения пример, даже хич .Разбирай го както искаш.
За да съм по - конкретна ще обясня. Първият случай беше : Карат баща , дете и майка велосипеди . Вървим с хлапетата по тротоара (детето е на около 13 години). Почва се едно лудо звънене със звънците за да направим път.
Дръпнах децата си да направят място.Минава детето , не сме видели останалите. След малко зад нас се бие контра и майката започва да ми обяснява как моите деца не можели да реагират адекватно в такава ситуация и да се поместят. Представи си.
Следващият случай е в градинката.След като сме чакали близо 20 минути за свободна люлка -освобождават се две . Аз качвам само едното си дете -другото ще чака ,но идва един млад господин ,оглежда се и решава ,че неговото отроче е по-важно и трябва да се свали единственото момче от люлката,т.е. мойто. Казва му да слезе ,но той отказва .Аз чакам с другия си син ,за да се полюля и той .И господинът тръгва да спира люлката, с цялото си дебелоочие .И след намесата ми отговаря -аз откъде да знам ,че сега сте се качили и чакате с още едно дете. Никой няма право да се саморазправя с чужди деца. Има начини . Други. За третия случай нямам желание да обеснявам ,защото простотията там е невероятна . А и не съм длъжна. Още повече при песимистичното ти отношение в началото.
П.П. Никога не се правя на разсеяна,но ти не би могъл да го знаеш.

По морето преминаха тръпки...