нямам идея от какво може да е - моите имат рядко такива изблици - като изляза на пазар с баща им и едно от двете деца изпада в паника, че нещо ни се е случило и няма да се върнем - тогава другият го утешава, но като се случи два-три пъти и реших, че е просто не трябва да ги поставям в тая ситуация, по-добре да не се вечеря, отколкото да ги оставяме и не ги оставям просто, ако съм някъде долу за 5-10 минути - до колата или до кофата за боклук примерно -те имат ключ и телефоните на баба си и на съседите

но при тях са само изблици, ето мъжът ми беше квестор днес и излезе много рано, станаха децата, идват при нас в спалнята и изведнъж голямото дете ревна за баща си, досега не се е случвало, знам ли го какво му минава през детската глава, че така да го стресне......... в този смисъл те разбирам, и на мен ми е тъжно, че детето ми може така да се разстройва


мисля, че при твоята дъщеричка е фаза, не я коментирайте и й оставете възможност да си се държи за ръка колкото може повече, ще я накара да се чувства по-уверена, поне от моя опит дотук со кротце и с даване на възможност да си изживеят фазите минават най-бързо.....

синът ми започна да се страхува от тъмното на 5 години, никога не е плашен, въпросът се реши с уговорка да им монтирам малка нощна лампа, да заспиват на нея, а аз да минавам да я гася, имаше период, в който настоявяше и за отворена врата, сега това мина, а от няколко дни го гледам, че забравя и заспива на тъмно - но лампата в банята все още оставяме, случвало се е да буди по-малката си сестра да дойде да му я запали, ако е забравена- той е вече на 7, значи му е отнело около две години да се отърве от фобията, и то не изцяло, много е досадно, но май е най-добре родителят да съдейства по избрания от детето начин, а не да се бори с фобията...