Внушението като възпитателно средство



д-р Феликс Реньо



Внушението е мощно средство за подчиняване на хора в хипноза и в будно състояние. Педагозите обаче по принцип го отбягват.

За повечето родители и учители злонравното дете трябва да бъде дресирано като животно.

Абсолютността на психическата наследственост е преувеличена. Често това, което смятаме за вродено е било придобито чрез внушение. Първите движения на детето са автоматични и инстинктивни. Към десетия месец обаче започва пробуждане на мисълта като се изразява предпочитание към поведението на симптоматични лица. Това е т. нар. подражателно внушение.

С възрастта склонността към подражание отслабва, но у много деца остава за дълго време.

Всеки човек се подчинява на словесно внушение, само че при всеки това става в различна степен. Колкото по-разсъдлив е един човек, колкото по-будно се контролира и колкото е по-способен да спре някои импулси, толкова по-малко се подчинява на внушението.

Детето, поради това, че не разсъждава и не размишлява, е достъпно за словесно внушение. Възпитателят, който е добре запознат с различните видове внушение /подражателно, словесно и убеждаващо/ ще може да обработи мозъка на детето както си иска. Също така и ще предпазва децата от лоши примери.

В първите години подражателното внушение е много силно. Трябва да се спазва правилото: “По-малко думи, повече примери”. С годините то става достъпно за словесно внушение. В този период могат вече да се използват пословици и поговорки.

Убеждаващото внушение е налице, когато майката или някой учител хвалят лице, което е достойно за уважение.

Често се показва и какво не трябва да се прави: посочва се пиян човек, убиец, тъжни и трагични пиеси, но те могат да имат и обратен ефект – по реда на подражанието децата стават лоши, стига се до убийства и др. /виж напр. в “Невзрачният Джуд” на Томас Харди, малкият Джуд след като гледа пиеса с ужасяващи за едно малко дете неща – убийства, призраци и т.н. убива братчето и сестра си и се самоубива – бел. моя/

Доброто възпитание дава добри навици. Но как може да се постигне това? Детето слуша този, който умее да привлече вниманието му!

внушение няма влияние върху тези със силно развит дух на опозиция и обичат да противоречат. Също и при такива, при които интелигентността се е развила отрано.

Лошите навици трудно се изкореняват – за това е необходимо да се използва медицинско или хипнотично внушение.

Хипнозата може да има полза и в училището, при навици неподлежащи на премахване с внушение.

Педагогическият хипнотизъм е развит от Д-р Едгар Бертинон, работил 16 години и получил добри резултати при опикофагия /гризане на ноктите/ и клептомания /склонност към кражби/.

Той цели създаването на противовес на наклонността за зло, събуждане на съвестта и моралното чувство и добиване на съзнание за собствените постъпки.

Хипнотичното внушение прави децата работливи и послушни.

Палавостта всъщност е реакция срещу варварските педагогически методики – децата са непослушни, поради сковаността от стоенето на едно място продължително време. Добре е да имат по-голяма свобода на движение.

Хипнотичното внушение обаче може да направи палавото дете по-неподвижно и неенергично.

Родителите и учителите трябва да използват нормалното внушение в будно състояние и за да се получат добри резултати е необходимо търпение и време.

Станислав Георгиев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите