За боя като решение на този проблем си права. Но същото важи и за "внедряване" на чувството за вина и срам в детето. Замислите се като родител защо детето прави това, каква е причината? Причината не е в него, а в родителя... Лиспва му доверието в родителя, да сподели своите финансови нужди за совите лични интереси...В детството ми ми се е случвало да взимам стотинки от чантата на баща ми и дори след това да ги връщам от срам и за да разбера дали някой ще забележи - по-късно разбрах, че ми е липсвало родителско внимание и това е било един вид копнеж за липсващия диалог с тях. Други времена бяха тогава и за пари беше едва ли не срамно да се говори, но сега защо да не се възпитава от най-ранно детсво отговорност и трезво отношение към парите като средство за постигане на цели...

Решение може да търсите, като създадете в детето чувство за частна собственост и личен бюджет. Е, всичко започва с лично шкафче и лични вещи и играчки, за които детето да носи лична отговорност, да съхранява или не, да дава/подарява на другите деца или не. Определете му джобни пари, с които то ще разполага, спестява и харчи по свое усмотрение и според интересите си. Нека да прави своите грешки, нека да носи своя отговорност към личния си бюджет, нека да разбере какво е да свършиш парите и как и по какви пътища (законно, по правилата на живота) да си осигури и заработи още, нека да разбере как с парите си да постигне някоя своя близка цел или мечта, да направи с джобните си пари някой свой подарък или жест за приятел... Спечелете неговото доверие и го уверете, че ще му съдействате и заедно ще обсъждате финансовите нужди. Не крийте, когато семейният ви бюджет е ограничен и споделете приоритети си. Нека детето да участва в семейния бюджет, да знае какви са ви приоритетите, като бъде информирано и изслушвано. Разбира се, всеки от вас ще има различни приоритети, но нищо не ви пречи да изслушате неговите аргументи, когато "кандидатства" за допълнителни средства пред вас... децата и аз си водим понякога вкъщи подобни разговори и непременно, като чуя от тях "мамо, имам идея, ще ми трябват еди-колко си пари..." , а аз им отвръщам "хайде, убеди ме"... Не крия големите семейни финансови решения, напр. плащането на дома и не веднъж през този период съм чувала от тях "Мамо, ние имаме ли още заеми за жилището и колко останаха..." и ако съм споделялал точно колко и те не си казваха желанията, свързани с пари, а си премълчаваха - това си беше споделяне, според мен, на общия финансов бюджет... Моите деца са чували думите "нямам в момента излишни пари" и не са ми мрънкали още като най-малки.