Имам брат с 5 години по-малък от мен. Винаги съм го взимала със себе си и никой не ме е молил за това.
Важни са отношенията между братята и сестрите още в тази възраст. Те са в основата за истинска пълноценна връска между тях в бъдеше.
Смея да твърдя ,че и сега брат ми е моят най-добър приятел.
Начин на възпитание , необходимост от съюзник срещу родителското тяло или нещо друго -не знам,но успяхме да постигнем нещо наистина ценно.
Ако случайно се сарахме и нащите ни наказваха да не излизаме ,той започваше да плаче и казваше"Пуснете я поне нея ,аз ще остана вкъщи!!!"

По морето преминаха тръпки...