Аз съм родител, познавам реакциите на детето си, то е растло пред очите ми. Следил съм как са му се изменяли реакциите от раждането до сега. Имал съм възможност да влиая на някой черти от характера му и т. н. За това съм толкова сигурен.
Основен похват при възпитанието са не забраните, а убеждението. Когато са ти добри аргументите нещата вървят, абе трябва да си убедителен, това е! Винаги трябва да внимаваш и да държиш сметка за нуждите на децата си. Моят син си купува по една кутия сладолед /1 кг./ Алома на Делта и го изяжда на веднъж. Да, звучи невероятно, но го прави. Знам, че не е добре, но го считам за по-малко опасно, отколкото да краде...
Към родителите:
Да си родител е голяма отговорност и предизвикателство. Аз внимавам какво става с децата ми и когото спя дори. Да, много е трудно, но това може да се прави само ако ти идва отвътре, на сила нищо не става. Децата не трябва да го знаят, но в същото време никога не трябва да остават с чувството, че са без надзор, че родителите не контролират положението или че това което правят ще остане скрито за родителите. Никога не бъдете разсеяни, винаги изслушвайте децата си /това май е първо/ и бъдете сигурни, че никой няма да ви приложи номера от горния "наръчник". Доверието към децата е също така много важно. Така се възпитава чувство за отговорност и т. н. и т. н.
Хайде, че много дълго стана, та то си е цяла наука и със здраве!!!!