"Лъжата се предизвиква в повечето случаи от възрастните и от несъвпадение на очакванията им с възможностите на детето, както и от реакцията на възрастните на постъпките на децата"

не винаги, Кристина, не винаги... темата ме заинтересува, защото имахме навремето такъв проблем със сестра ми у дома. но акъл не мога да дам, защото така и не му намерихме решение.
две сестри сме, гледани от прекрасни родители в нормални условия, но бяхме толкова различни... аз и като дете никога не съм пипнала чуждо, никога не съм взела нещо от чантата на майка си и джоба на баща си, не ги лъжех къде ходя и какво правя... без някой да ме е поучавал да правя така и да ми е чел морални беседи.
сестра ми получаваше същото, да не и по-добро отношение, като по-малко и по-болнаво дете. но тя лъжеше от малка, дори и в случаи, когато нямаше никакъв интерес от лъжата. доста по-късно установихме, че е изнесла много ценни вещи от къщи и ги е продала. от никого в къщи не евидяла подобно поведение като пример, никой не я е тормозил, дори и след като се разбра какво е правила... разговаряха много пъти с нея, без резултат.
тия неща престанаха чак когато замина да живее в чужбина и пое сама живота си в ръце. но и до ден днешен, не обича да казва истината, когато я питам - предпочита да увърти и да не каже нищо.
та така... някой път нито има обяснение, нито има лечение