не разбирам по какъв критерий определяш, че да се взимат стотинки е ОК, но да се взимат левчета не е
много е тънка границата, а за детето сигурно е съвсем невидима
пребъркването на джобовете ли е мълчаливо установеният начин на сина ти да се финансира? ако той знае, че си знаела и за стотинките, и е било ОК за теб - не е хубаво!

според мен имаш да направиш 2 неща:

1. да вдигнеш скандал на тема пребъркването на джобовете изобщо (ако не знае, че си знаела, направи се, че сега разбираш - и за стотинките). Забрани това действие категорично. Железни правила са: в чужд джоб не се бърка, в чужда чанта не се бърка, в чуждо бюро не се бърка. Повтаряй му ги винаги когато има случай. Ако искаш да ти донесе запалката от чантата, нека ти донесе цялата чанта, но ти сама си извади запалката от нея.

2. да въведеш система на финансиране, чрез която да знаеш точно с колко пари разполага детето ти за определен период, а пък то да разчита на тях и да знае, че му се полагат и са гарантирани - това ще му спести унижението да зависи от случайността колко стотинки ще се окаже, че ти имаш в джобовете си. И ще започне да се учи (не е рано!) как се разпределят пари.

А, и ако искаш да не крие от теб за какво ги харчи, въздържай се да го критикуваш, когато харчи "за глупости".

Като го пращаш на пазар, изисквай пълен отчет какво е похарчено, кое колко струва, и рестото до стотинка. Не позволявай да купува неща, които не си му поръчала. Има си собствени пари за тая цел. Като свикне да се отчита без да го питаш, можеш да си позволиш в изблик на щедрост да му оставиш рестото.

Може да изглежда малко строго, но според мен това е единственият начин да се възпита уважение към чуждите пари. Каквото ти не би направила с парите напр. на колежката си, това и синът ти не бива да прави с твоите. Той трябва да чувства, че твоите пари са *чужди* пари.
Инак очаквай още ядове, като поотрасне. И то по-големи.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!