преди 20-тина години

Та като съм била малка съм била страшно злоядо дете. И най-лошото е, че като сме отидели някъде на гости съм казвала: "Мамо, ако знаеш колко съм гладна"..... И майка ми направо е потъвала в земята, защото се започва едно слагане на маси и ... пълен срам. И за това ми е казвала: "Когато отиваме на гости в хората не се казва, че си гладна!"

И приела буквално мамините наставления на следващия път съм казала: "Мамо тези хора ли са?" (т.е. става ли да искам да ям)...

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена