Все още не е късно да се тушират нещата.Той все пак е един 8 год. малчо, който предполагам е свикнал мама и тати да разполагат с парички за повечето му прищевки.Аз на твоето място бих направила следното:
Винаги в негово присъствие( уж случайно), ще коментирам с татко му или някой друг близък темата пари.Като се почне от това, колко трудно се печелят, как трябва да се натъманят за какви ли не плащания, а накрая може и да си измисля и някоя история за уж моя колежка, на която детето й откраднало тайно пари и как ощетило например "много важно плащане".
Повярвай ми, колкото и да се прави, че не слуша ще му бъде интересна "отрицателната реакция" на всички вас, защото малко или много всяко дете копира родителите си и преди всичко се бори за одобрение.
Ако все пак установиш, че пребъркването продължава, кажи с делови и "особено" строг тон, че разбираш повишената му потребност от пари и в такъв случай, ще трябва и той да се включи в попълването на семейния бюджет. Предложи му "бизнес", с който гордо и без притеснения да си финансира плащанията.Например оставай му списък с неща, които трябва да свършва през деня(без обаче да го щадиш) или му кажи, че ще му потърсиш някъде работа за 8 годишни.Наблюдавай реакцията му.Ще се чуди какво става.Играй театър с него, но оставай абсолютно непримирима към "неволните" бръквания в джоба и винаги афиширай, че си наясно какво става във всеки един момент.
Всичко е въпрос на импровизация.
Успех!