Виж, определено смятам, че и пребъркването на джобовете и за пет стотинки е обезпокоително. И на мен ми ги пребъркваха за стотинки, или си свиваха от рестото или пък купуваха не килограм домати, а 800 грама, примерно.
Дала съм да разбере, че си знам съдържанието на джоба. Тоест не го знам, даже си намирам пари в зимните сака, но все пак поне създавам илюзията. Имаше време когато като се прибера се затварях в стаята и си преброявам всички пари в чантата, после си записвах на едно листче със стотинките. А изчезне стотинка и държа сметка. Това оказа въздействие.
В първи клас започнах да бърникам чантата на майка ми, защото видях от брат ми - 20, 50 стотинки и така нататък. Една вечер баща ми като научи, така се разкрещя, че аз зинах от уплаха. Той е военен, крещя така както предполагам се крещи на новобранци, да им се вземе страха. Не ме е бил, защото бях едно нищо и никакво човече, което няма къде да се удари. Не съм го забравила и досега и никога, никога не пипнах нещо чуждо.
Сина ми го набих, а сега като порасна вече му дадох да разбере, че с честно отношение ще получи повече, а ако ми бърника за стотинки, ще остане само с тях, малко бой и лишен от доста неща.