|
|
| Тема |
Какво говорим пред тях и |
|
| Автор |
kakata (от Тобосо) |
|
| Публикувано | 22.06.03 13:29 |
|
|
|
какво не трябва да говорим. Децата вземат всичко едно към едно, не долавят друг смисъл, ирония, а от там произтичат доста конфузни ситуации за нас.
Преди години моят син ме беш чул да обсъждам по телефона с една приятелка свекърва ми. Бях и ядосана и кой знае какво съм надробила. Мислех, че той си играе с влакчето и не чува. А вечерта мъжа ми каза, че ако едно бездомно куче не престане да лае, ще му сготви отровна манджа.
Няколко седмици след това, детето отиде на гости на баба си и там й казал : "Мама каза на една приятелка, че ще ти сготви отровна манджа". Можете да си представите какво фучене настана.
Последният случай е по повод на кварталното частно училище "Джани Родари". С едно семейство от махалата обсъждахме училището пред децата, в смисъл че, едва ли не е задължително да се посещава, ако искаме високи оценки. Мъжът е склонен към доста пиперливи изрази и изтърси няколко фрази по адрес на училището.
Един следобед, около месец след това на вратата се звъни и виждам един млад мъж, с фигура на човек, занимаващ се усърдно с културизъм, а до него сина ми, разтреперан и почти плачещ. Мъжът се оказа собственикът на училището, доведе синчето, защото дни наред организирал тайфа от непосещаващи това училище деца, които викали и се подигравали на учещите там. Чашата преляла, когато започнали да викат в хор Джани Родари са педали!.
Извиних се на човека, той се оказа доста разбран, но сега внимавам да не изразя никакво отрицателно становище, примерно към царя. Току виж тръгнат да викат и пред Парламента.
| |
| |
|
|
|