Абсолютно сте прави що се касае безопасността на децата ни, честно казано и аз съм влизала в ролята на защитник на сина ми от по-големи деца на площадката, особено когато беше на 2-3 години. Сега се старая да се намесвам само в случаите, когато наистина се касае за безопасност и се мъча да възпитавам сина ми да е по-борбен, а не да тича при мен всеки път, когато някой му вземе играчката и да не смее да си я поиска обратно - всеки с проблемите си.
Но мисля, че в първия постинг на Копче не ставаше въпрос за безопасност, а повече за нахалство, непукизъм, некоректно отношение към останалите.
В моя случай става въпрос за много близки мои приятели и тяхното дете, то не е гамен, всеки ще каже че е чудесно дете. Е, да ама след всяко събиране у нас се оказва, че игрите, които то като по-голямо предлага, все водят до чупене и разваляне на нещо (това се установява в последствие), а когато сме у тях на синът ми не му се разрешава много много да пипа нещата на другото дете. И той понеже си е трайко и кротушанчо се подчинява. Какво се прав в този случай? Няма повод за открита караница, няма дори конфликт, защото моято дете, клкото и да му е болно понякога си мълчи (! а това как ме ядосва!!!!) - другото дете е по-голямо и за него е кумир. Много е трудно да обясниш на 4-год. дете че не всеки приятел е точно приятел
Уф, извинявайте, цял роман се получи, но тая слука провокира у мен неща, над които отдавна се чудя и не виждам разумно разрешение.