Аз ли само се цепя от колектива
Аз винаги съм си признвала, че ужасно много си "глезя" децата, не се карам, обеснявам по 1 000 000 пъти, че "нали ти казах, че краката не се слагат на масата" без дори да повишавам тон...Или може би просто белите на моя батко са твърде дребни - той ми е много кротичък и почти винаги пита може ли.... Та ако още омекна с малкия - Господи, какво мамино детенце ще стане!

Просто съм си таква..като се учеше да яде- аз заключих - децата се цапат и не се карах, че цялата ми кухня ставаше омазана... Не се карах като изрисува тапетите, Не се карах, като Изля бутилка с олио на пода да си прави пързалка... И куп други щуротии :)
Сега като му разказвам и той ми се смее и ми вика- Олелеееее!
Просто белите си бяха адекватни на възраста. Естествено опитвала съм се да обеснявам, че така не се прави.... Но ги възприемах спокойно и те се надрастваха.
Сгеа забелязвам, че се е укротил покрай 6тата година и много отдавна не съм правила забележки... И му намерих цаката- "Искаш ли да ми помогнеш?" - ВИНАГИ Е ГОТОВ И ГОРД ЧЕ ПОМАГА ..Та по тази методика и брат си гледа, и чиниите мие, и играчките си прибира... Естествено, иска да му помагам понякога, ама то повече за компания :)
А малкото прави от сега магарии - Хапе като го кърмя с новите си зъби като перфоратор! е последния хит... и него май по го сгълчавам..ама не ми стига вече търпилото ..то с това неспане нощем, а денем като заспи бебока, пък седям да изчистя или да поиграя и учим с баткото...

Резултата :баткото казва на бебо "Не плачи, мама е уморена, дай да си играем послушно и двамата, ето сега ще ти дрънкам с дрънкалка " ....

Абе ще почна да си мисля, че моите деца се дефектни , че не правят бели, ами са кротички ...Или просто аз белите ги приемам като стъпки на развитието им знам ли....