чакай да се представя преди да напиша - във вихъра на тежък пубертет взех 10 и 11 клас за една година, за да се махна по-бързо от вкъщи, влязох от раз в два университета, започнах в чужбина, не ми хареса, прибрах се в СУ, далече от родителите, след първи курс продавах книги, във втори на 18 се омъжих, прекъснах, прехвърлих се и завърших друго, работя по специалността от трети курс, две от децата родих докато следвах, имам три, сега съм на 28, продължавам да работя...

нашите смятат, че съм се реализирала или поне съм на прав път

аз смятам, че съм взела погрешни и прибързани и несъобразени с мен, а само с напъна за отдръпване от тях решения - що се отнася до образованието и професията, със семейството случих, макар че ако някое от моите деца се засили на 18 да се жени, ще ми светне, че бяга от мен/нас

ако майка ми и баща ми не бяха взели толкова присърце моето бъдеще, нямаше инатът да ми бъде основен мотив за избора на време и място на следване, да не говорим за избора на специалност...

ти си знаеш детето, но има хора дето бавно узряват... ако сега има кой да ми гледа децата и да изкарва и моите пари, та да ме храни, бих записала съвсем друга специалност, не би ми пукало от риска да не вляза при първия опит, нито от опасността "да си останеш продавачка".....

но вече ми е доста нанагорно, така че на твое място бих си говорила на детето само с въпроси, ама много дружески, без намек, че ти ги знаеш работите, а той не - готвач, супер, но какво четат и слушат според тебе готвачите? за какво си говорят? дава ли ти тая работа възможност да откриваш нови светове, като изключим света на печеното? колко дълго ще издържиш в компанията на готвачите? ще имаш ли възможност да се измъкнеш оттам, ако след три години ти писне и ти дойде друг акъл, или ще влезеш в колелото на хамстера - тоест тази работа дава ли възможност за безболезнена преквалификация на собствени разноски или не?

моят мъж също би учил друго, опитва се две години подред, но почва и се отказва - не мога да го издържам, ако той учи сега, почваме да потъваме финансово, като имаш деца не става да си кажеш, че ще караш на макарони и в тоя дух, поне аз не мога........
а вече бащите ни не са живи и няма как да се приберем у дома и да кажем "мамо, оставам при теб, ще уча"

а във всички случаи е по-добре да сбъркаш и да си кажеш "сам дойдох", отколкото "ако майка ми не беше..."