За лицемерието стана ясно,че не е равно на уважение.

За уважението на родителите...има раzлични родители,zащото има раzлични хора.

И ние бяхме 4 членно семейство (родителите ми са раzведени) и единият родител (в случая майка ми) ни въzприема ( нас децата) като самостоятелни хора (личности) с право на мнение и т.н.

С бащата, нещата не седят така. Той е от родителите, които мислят,че фактът че са родители им дава някаква власт zа всичко и право на уважение от децата.

Btw с 1 год. съм по_голяма от теб, от няколко години живея сама и то zащото след като zавърших, реших да се "пробвам" да бъда самостоятелна и като че ли се справям . Доста далече съм от майчето, но ако съм в нужда,веднага ще направи каквото може. Ако не ме имаше zа голям човек, щеше да каже " ела си вкъщи" и щеше да е мама и на моето дете.