|
Имам въпрос, който всъщност се отнася до въображаема ситуация. Даже не мога да обясня точно защо ме интересува, дори и на себе си, просто ми хрумна и ми се стори, че бих могла да науча нещо важно от отговорите - ако такива се появят. И вероятно се отнася предимно за тези от вас, които имат нещастието в момента да отглеждат небезпроблемно същество от произволен пол на възраст близо 20, но не съвсем.
Та така:
Нека предположим, че съответната почти-двадесет-годишна личност има навика да излиза вечер, и че обикновено се прибира, да кажем, към 10, т.е. 22 часа, понякога и към 24, а от време на време ходи някъде до 2-3 сутринта или пък остава на купон за цяла нощ и се прибира по някое време на следващия ден. Да предположим също, че когато ще се прибере късно (след полунощ) обикновено се обажда по телефона, но не съвсем винаги, и че когато няма да си дойде изобщо винаги се обажда, но че се случва това обаждане да дойде доста късно през въпросната вечер, дори може би да ви събуди. И да предположим, че знаейки всичко това вие все пак малко или много (това си зависи от конкретния случай) се тормозите и притеснявате - късно е, дали ще си дойде, кога ще си дойде, дали ще се обади, или пък обажда се, как така изникват тия неща изведнъж, къде ще ходи, дали не ме лъже, всичко ли е наред. И прочее. С вариации по темата, но приблизително такава ситуация.
Представете си сега следната ситуация. Прибирате се вкъщи - него/нея го/я няма. Не се появява за вечеря. Изобщо, изморени сте, лягате да спите доколкото спокойно можете. На сутринта отново няма никой. Не са изчезвали пари от къщата, общо взето всичките лични вещи и дрехи, освен тези на гърба на детето ви, са налице, обаче самото дете го няма, а ако има мобилен телефон - не отговаря на обажданията. Какво ще направите? И изобщо, да предположим, че отсъства произволно дълго време, т.е. - не се връща изобщо. Кога ще предприемете нещо и в какво ще се състои това нещо?
|
родители:
