Този път съм напълно съгласна с Тончо. И за мен кръщаването на дете на някой от семейството е много важно. Много държах децата ми да носят имена на някой от рода. Противно на гореспоменатите случаи, никой никога нито ме е задължавал да го правя, нито дори ми е намеквал, че от мен се очаква нещо подобно. Аз сама избрах имената на децата си - и двамата са кръстени на някого. Единият на човек от семейството на мъжа ми (не е нито свекър ми, нито свекърва ми, както би предположил всеки), другият на човек от моето семейство. Пак повтарям - аз държах на това. За мен беше много важно, баща им сякаш не държеше толкова. Това наистина е традиция, която аз много уважавам и ценя и става дума за родова памет. Аз зная почти всичко за рода си 5 поколения назад. Направила съм родословно дърво за децата си, защото искам да знаят и помнят. За мен това да кръстя дете на родител е знак за уважение както към родителите и предците ми, така и знак за приемственост. Изобщо не смятам, че обезличавам или обременявам детето си по този начин. Това ми звучи несериозно. Та ние сме семейсто за бога, една общност - с традиции, общи ценности, общо минало. Не виждам нищо лошо в това да се "наследяват" имена. И изобщо не разбирам настървението и ожесточението на младите срещу това.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...