Аз пък си мислех, че рода и традициите се пазят от хората, а не от имената им, обаче това е въпрос на възгледи. А и аз нямах в предвид хора, които правят това доброволно и с желание, както ти, защото ти явно влагаш дълбок смисъл в това, за разлика от много други (включително и аз). Имам приятелка в БГ, която с такава любов кръсти и двете си деца на родителите си (нейните и неговите). Обаче забележи, тя го направи от сърце и нищо на света нямаше да я накара да постъпи по друг начин. Това изобщо не може да се сравнява с принудителното кръстене на децата в някои семейства.
А нормално ли е някои баби и дядовци да не поглеждат внуците си с години, само защото не били кръстени на тях? Ти би ли постъпил така, ако внучето ти не се казва Игнат ами Роджър?
Между другото, за нищо на света няма да кръстя детето си Игнат (без значение какъв хайдутин е бил този) нищо, че отдавна мога да пържа яйца без да си горя краката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите