Винаги съм бил "ЗА" униформите.
Като ученик по соц. времето всички бяха равни и все пак имаше и ПО-равни. Семейството ми нямаше много възможности и не разполагах с дрешки от Кореком, пък и от българските не ми бяха много. От друга страна в едно мъжко семейство обикновено приоритетите не са с текстилен произход. Както и да е, разчитах основно на омразната /за другите/ униформа. В началото и аз инерционно припявах на съучениците си, докато не разбрах, че точно униформата е моят шанс да съм не по-зле облечен от другите. Недоумявах защо някой мои връстници се бунтуваха против униформите и когато се появяха облечени в "цивилни" дрехи изглеждаха ужасно .... !???
В момента синът ми е в тази възраст. Мога да си позволя всяка дреха, която децата пожелаят. Проблемът е, че училището са го превърнали в моден подиум. По-добре обечените чакат цял час /вместо да слушат учителя/ да дойде междучасието, за да си покажат парцалките, а по-бедничките и по-безвкусно облечените се комплексират.

Там трябва да се учи!!!!

Унификацията е научен метод, който се използва, за да се пренебрегнат несъществените различия, подробностите и да изпъкне основният признак на изследваният обект. В тийн-възрастта, облеклото е основен "дразнител". Дрехите заемат голяма част от съзнанието на младежа, което ще бъде освободено, като притъпим влиянието им с въвеждането на униформите.