като малка живях в Лондон и много харесвах униформата си - т. сива, т. синя или черна пола, бяла риза и вратовръзка на бели, червени и т. сини райета. много 6ик се чувствах и никога не съм врънкала за модерни дрехи. удоволствието след учили6те да се навлека с лиубимите дрехи бе6е съ6то голямо.
не си спомням как ми поднесоха новината, че трябва да нося униформа, но там о6те от малки всички са с униформи и това не прави никому впечатление.

като се върнах в България учителите се скъсваха да ни правят забележки за ниуансите дори на зимните палта, които били еди-какво-си-синьо-само-не-наложеното-от-тях. помня, че ни гонеха за емблемите, дали са за6ити или само прикачени с безопасни игли... караха ни да се чувстваме като в концлагери.
да не говорим, че има6е родители, които просто не можеха да си позволят да купят униформа на децата си и те си идваха с обикновени дрехи. другите деца веднага усе6таха каква е работата и подигравките се изсипваха една след друга...

аз съм за униформите от каквато и да е гледна точка (било то идентифициране с учебното заведение, естетика, възпитателна цел ако 6те6), но напълно разбирам и учениците, когато не искат да им се налагат граници.
не6то, на което аз бих наблегнала в българските учили6та - много ученички искат да порастнат по-бързо и са прекалено женствени, някои дори са отвра6тава6ти на вън6ен вид. вместо униформи би трябвало да има разпоредба за по-децентно гримиране.

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.