да има удовлетворение от наученото, да го прилага и т.н. Дори малко в кръга на шегата, но ще разкажа тази случка. Дъщеря ми ме е кръстила Айнщайн, защото каквото ме попитала, аз все съм знаела и съм и отговаряла. Решихме да си направим отбор на Малкия Айнщайн (тя) и Големия Айнщайн (аз). Обяснявам и, че за да стане и тя голям Айнщайн, трябва да чете много допълнителни неща, поне за да може да обяснява уроците на своите деца. Също непрекъснато повтарям, че аз не знам всичко, нито пък има такъв човек (дори и татко и не знае всичко), ние просто търсим инфо и четем, но кой ли чува. Какви ли приказки не изприказвах, надявам се да подействат като някаква бомба със закъснител и в по-късна възраст да имат ефект.

Ето напр. гледа (за 110 път сигурно) касетата "Анастасия". Реших и аз да седна да гледам с нея. Питам "Това да не е Распутин?" "А, ти пък откъде знаеш?" Започвам да и обяснявам, че само сме споменавали бегло в училище за императорския двор в Русия, но подробностите съм научила като съм търсила материали и съм чела. Много и беше интересно, че Анастасия е била реална личност. Търсихме снимки из нета, но се оказа, че "е толкова хубава, колкото във филма".