живях 2 години със свекърва в нейния дом
като за подобна ситуация и двете се спавихме НЕВЕРОЯТНО добре
аз бях с новородено бебче и желание да избягам възможно най-бързо
с времето свикнах, тя ми помагаше много и пречеше помалко
не исках да поставям половинката между чука и наковалнята и си мълчах
свекърва ми е интелигентна и възпитана жена и също мълчеше
в случаите, когато имаше прехвръкващи искри, само ние двете си знаехме
е, и двете мрънкахме от време на време, но иначе беше невъзможно
имах и едно яко рамо зад мен - апартамент в ремонт /т.е. знаех, че не живея с нея завинаги, че трябва да са ни добри отношенията и след като излеза от нейната къща/
отново казвам НЕЙНАТА, защото аз си бях чиста проба натрапница, там където тя е била едноличен господар 30 години, това също ме спираше и се опитвах да се поставя на нейно място
общо взето добре се спавяхме затворени по цял ден само двете у дома и мисля, че нещата са въпрос на възпитание, търпивост и култура
сега си пия спокойно кафето с нея и знам, че и на двете ни олекна, когато се изнесох, но можем да се погледнем в очите без да се мразим и дори да се радваме на компанията си
късмет!