Съжалявам, че зачеквам пак старата тема, но мисля че имам добро основание.

Аз нямам дете; дали ще имам сигурно само някой там горе знае. Но знам едно: бил съм дете. Възпитавали са ме грижовни родители, които обичам безкрайно и на които едва ли някога ще мога да се отплатя. И имам много съкровени спомени за това как съм се чувствал през израстването си. И също съм гледал телевизия с родителите си.

Та, искам да ви дам гледната точка на детето, което съм бил. И на човека, ,в който съм се превърнал.

Темата за секса пред мен изобщо не е била засягана. Отчитам това като сериозен пропуск във възпитанието ми. Когато не казвате нищо по толкова важен въпрос на детето си, залагате му сериозен капан. То ще научи нещата в крайна сметка, но господ знае от какъв източник. Бъдете добър източник, доколкото можете, нбе оставяйте това на случайността. Познавам случай, в който майката се сетила да попита дъщеря си дали има мензис когато девойката била вече на 16 години. И това никак не е смешно.

Родителите ми винаги са пушили. Много. И пушат. Изказвали са са многократно неодобрението си за пушенето. По една или другуа причина нито аз, нито брат ми пушим, нито смятаме да пропушваме.

Когато детето е малко, това не значи че е безполово. Някой ден то ще има някаква сексуална ориенация. Идиотско е да се говори, че, видите ли, бебето е невинно, как така в един момент е станало хомосексуално. Няма да цитирам какво казват учените по причините защо в края на краищата поведението на някои хора става би- или хомосексуално. Вие ще го поставите под съмнение. Има научни статии и книжки, който се интересува сериозно -- да потърси сам(а).

Това което сте казали на дъщеря си -- "то не е наистина", е просто бягане от отговорност. Моите родители също са бягали от отговорност по отношение на секса изобщо. Тя вижда нещо неизвестно, непознато, а вие и трясвате кепенеца отстрани. По този начин възпиптавате дете в саксия. Не го стимулирате да мисли. Правилният отговор според мене е -- "В много редки случаи някои хора се влюбват в другуи от своя пол. Това им създава много проблеми". Това е спокойната оценка на нещата.

Категорично съм против заклеймяването на такива хора. Тофава с лека ръка затваряте пътя на детето си към вас, ако то някой ден се окаже хомо или бисексуално.

Уверявам ви, че възпитанието в никакъв случай не ви гарантира че дали детето ви ще е хомосексуално или бисексуално. Това е извън вашия контрол. Както са извън вашия контрол цвета на очите му или изборът му на съпруга когато порасне. Не казвам, че сексуалността се определя от гените. Това не е твърдо установено, но въпреки всички излседвания които са правени не могат да се отделят (засега) двата фактора (по рождение или под влияние на средата). Просто не могат. Дали някога ще могат е божа работа.

Глупаво е да обвинявате гейове за това че правели от сексуалността си мода. Вижте Мариус например. Човекът си работи, трудът му е уважаван и ценен от най-различни типове хора. Ами знаете ли, един убиец имал руси коси. Дай да затворим всички русокоси хора в затвора, щото да предотрватим убийствата.

Категорично съм против че детето трябва да бъде приучвано да отхвърля различията. Крайно глупаво. Вие какво? Създавате нацисти? расисти? християнски и ислямски фанатици? Разнообразието е изключително важно за вида. И как ще научите детет си така да мисли с широк размах? Да намира нестандартни решения? Да живее наистоина, а не в саксия?

Всичките страхове и притеснения, които съм изживял при израстването си, било защото са премълчавали за секса изобщо, или защото са говорели с отвращение за хомосексуалните -- спестете ми ги. Майка ми беше на косъм от това да изгуби контакта с мен. Тя намери смелост да ме погледне в очите и да остане близо до мен.

Не прекалявайте с калъпа, водете ме, но не убивайте съзидателното в мен. Всичко останало добро, което родителите ми са ми дали ми е помогнало да се преборя и сам в областта, в която са ме възпитали слабо. Търсете баланса във възпитанието. Дори и да пропуснете нещо и да нямате време да ги преведете през всичко, научете детето да намира пътя. А пътят на страха от различното и безогледното му отрицание е пагубен.

Имали са пропуски, но останалото което са ми дали -- научили са ме да ловя риба.

Научете децата си да ловят риба. Недейте само да им я носите сготвена. Така ще им покажете света.

Неивестното може ( и трябва) да се спестява, но само с много внимателна мярка, която силно зависи от възрастта. Ако сте излъгали 6 годишната си дъщеря или сте избагали от отговорност, може би когато стане на 12-13 вече трябва да сте намерили повод да и кажете истината.

Не бягайте от страховете си, ще ви се качат на гърба. А да не ви казвам какво ще направят на децата ви...