Дааа, и откак се разведоха, майка ми се промени напълно, не можех да я позная! Никога повече не изпадна в истерия. И оттогава почнах да обичам майка си.

При все това, и аз ВИНАГИ съм си мечтала кога ще стана на 18, за да бъда независима И финансово от тях! Даааа, и го направих, в момента, в който завърших образованието си... станах НАПЪЛНО независима и до ден днешен не съм обръщала поглед назад!

Друг е въпросът, че по стечение на обстоятелствата, живея сама от 14 годишна. Финансово обаче все още бях зависима.

Мире, не е лесно! Да си независима, много е трудно, но не съжалявам за нищо!
Разбирам те 100%. Съветът ми е такъв: наблягай на ученето, така ще ти е МНОГО по-лесно, когато станеш независима! Не се поддавай на влиянията на "приятели" и компании, те са от ден до пладне! Обидите да ти влизат от едното и да ти излизат от другото ухо, само показват какъв е човекът, отправил ги, и не важи това само за родителите ти!!! Стискай зъби, дръж главата високо нагоре. Учи се от опита на другите хора, той е ценен!
Не се страхувай или срамувай да поискаш помощ, винаги ще има някой, който ще се отзове! Внимавай с хората, които са прекалено услужливи, не се доверявай на всеки! Винаги слагай себе си и своето благополучие на първо място и тогава всичко друго - това няма да те направи егоист или лош човек, не! Просто ще те постави в силна позиция, способна да се грижиш за себе си и в същото време способна да помагаш и на другите!

В заключение: не мрази, не се подигравай и не подценявай хората, бъди с широка душа и великодушна! Обичай себе си и хората! Животът не е само цветя, но когато ги открием, забравяме тинята и вонята и тогава намираме смисъла!

Горе главата! Пращам ти много обич!

Отворена

I was crying because I had no shoes
until I saw someone who had no legs...