ОК, не знам дали някой в този клуб ще вземе на сериозно мнението на един Гей (както сте се досетили от ника), но все пак може и да ви е интересно да видите как изглеждат нещата "от другата страна на барикадата"

Значи на първо място, хайде да изясним въпроса аджеба решава ли човек да е Гей (щото било модно видите ли) или не, и отговора е абсолютно еднозначно НЕ! Такива се раждаме и от нас зависи единствено дали се приемаме или не, само дето това постоянно отрицание и живот в лъжа води до наистина плачевни резултати.

А дали трябва да се лъже или не... хммм според мен една от огромните грешки които моите родители допуснаха навремето (сега съм на 24) е именно тази, че никога тази тема не е била повдигана. Мисля че единственият правилен отговор в този случай е просто да се каже, че някои хора са привлечени от хора от същия пол, но това се случва относително рядко и толкоз без допълнителни задълбавания (това разбира се е само мое мнение).

"Да опазиш детето си от неизвестното" това направо ме разби, добре де от какво го опазваш в крайна сметка, когато неизвестното ме ковна между очите (т.е. когато най накрая проумях с какво съм по различен от другите) бях толкова добре опазен от неизвестното, че и през ум не можеше да ми мине, че мога да живея като Гей... в крайна сметка това почти ми коства живота преди известно време!!! Само до това може да доведе това "опазване" или пък евентулано разбира се до разкъсване на връзката между родители и деца и в последствие детето ще продължава да има проблеми да се приеме докрай и живота който ще води определено не би бил пълноценен... (пак се отплеснах)...
Както и да е, някой тук направи гениалното откритие че на (открито)хомосексуалните хора в БГ не им е лесен живота... Ами вярно е, хайде сега да видим пък защо не им е лесен? Дали пък някой от вас (клубари) (не ме разбирайте накриво, повечето мнения тук с някои изключения са наистина смислени) или от вашите приятели не е имал някои хомофобни прояви с които да е направил живота на някой с хомо-ориентация малко по гаден отколкото е бил?
Хубавото в цялата работа е, че това че живота на хомосексуалните е отвратен в България започва да се превръща във все по изолирано явление, всъщност дори и България нещата почват да се оправят (независимо какво си мисли по този въпрос Станиол'а), но в Европа нещата са къде къде по-добре.
Аз имам късмет и живея в най-северните части на Европа, където нещата са абсолютно равнопоставени и не съм видял никаква дискриминация от никъде. Имам доволно успешна кариера (която не се дължи на факта че съм Гей) и (хетеро) приятели които знаят за мен но това не им пречи... В цяла Европа това е насоката, а как ще бъде в България зависи само от хората които живеят там...

Малей каква реч съм опънал (съжалявам и се ориентирам към приключване)

С една дума това което исках да кажа е, че би трябвало в една такава ситуация, човек откровенно да каже че това е нещо което също е част от човешките отношения, и да не се опитва да прави квалификации за правилно-неправилно особено ако и понятие си няма за какво говори.
Защото някой ден може да попадне в ситуацията на Баща ми - да се чуди как да се извинява за хомофобни изказвания правени пред мен (не че аз искам да ми се извинява, всичко е изгладено и отношенията ни са ОК, но той все още се чувства виновен за болката която е трябвало да изтърпя заради него!) замислете се как ще се чувствате вие, ако случайно попаднете в тази ситуация и дали няма да ви се иска да промените нещо което зависи от вас сега!

Ммммдаааам, получи се наистина роман, но който иска нека го чете, и не се притеснявам, че ще бъде оплют от някои хора, стига поне някои от вас да се замислят сериозно над един сериозен проблем.

Дерзайте, и успех с децата ви

And if You are Homophobic May God Have Mercy on Your Soul!