говориш за двете големи сливици. Ако за тях лекарите имат големи резерви, то при изявени симптоми на трета сливица 90% препоръчват премахването й.

Честото боледуване от ангини е едната страна на проблема. Много често при увеличена трета сливица започват и отити, които освен че се лекуват с антибиотици ами могат да доведат и до намаление на слуха. Да не говорим че между 3 и 7г. когато е най-бурния растеж на детето, третата сливица често води до деформации в лицевата структура – дълбока захапка, която задължително трябва да се лекува от ортодонт, хлътнали очи, вечно отворена уста и въобще (без да искам да засегна някого) детето придобива едно специфично глуповато изражение.

Пиша това, защото дъщеря ми имаше увеличена трета сливица, която слава богу махнахме. Тя например нито веднъж не е боледувала от ангина или отит, антибиотик сме пили средно веднъж в годината, но пък хремите просто нямаха край. При нея основния проблем беше в дълбоката захапка, която си е по рождение всъщност, но за да се оправи трябваше задължително да се махне третата сливица. Водила съм я при много лекари – УНГ и всички бяха категорични “една хрема повече да не направи, измененията в лицето ще си останат трайни”.
Разликата в лекарските мнения бе основно за начина, по който да я отстранят тая трета сливица – дали с местна или с пълна упойка. Ние избрахме пълна, операцията мина много леко, успешно и въобще който има възможност да избира – само с пълна упойка. Може би затова лекарите предпочитат да изчакат детето да стане поне на 3г. за да може да понесе лесно упойката.

Та съвета ми към авторката на темата е: засега се опитайте да позакрепите положението с подсилващи лекарства – респивакс или бронховаксон, есберитокс, хомеопатия и др, ако имаш възможност го ограничавайте от контакти с други деца, но веднага когато е възможно махнете третата сливица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите