Здравей!
И аз съм разделена от сина си, който май месец ще направи 4тири годинки..Много ми е мъчно и тежко, защото не мога да си позволя да се прибирам всеки месец в България, за да съм с детето си....Аз съм студентка в Германия, мъжът ми също. Мислили сме детето да дойде при нас, но не съм сигурна, че ще мога да се справя с учене, работа и с малкото бонбонче. Няма да мога да му дам топлинката и вниманието, което той заслужава, друг е въпросът, че в момента "няколко чифта баби" го глезят и това може би после ще ми се види " на нагорно", но в момента по- рационално решение няма....Всеки ден си гледам негови сничици и само аз си знам, как преживявам нещата.....Напълно разбирам тъгата на всяка една майка, която по една или друга причина е разделена от детето си. И въпреки това не губя вяра и надежди! Всичко ще се нареди! Съвсем скоро! Никой не може да измести майката и бащата на детето! Синът ми си ме обича по същия начин, както преди...Така, че горе главата !

Целувки

Очите виждат, сърцето иска....