|
Тема |
Твоите деца не са твои деца... |
|
Автор |
leshnick (enigma) |
|
Публикувано | 22.11.02 17:22 |
|
|
Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на копнежа на живота по самия себе си.
Те идват чрез теб, но не от теб и макар че са при теб, не ти принадлежат.
Можеш да им дадеш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душите им, защото те живеят в къщата на утрешния ден, където ти не можеш да идеш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да си като тях, но не се опитвай да приличат на теб, защото животът върви напред и не спира при вчера.
Ти си лък, от който са изстреляни децата ти като живи стрели.
Стрелецът вижда целта по пътя на безкрая и те опъва с цялата си мощ, за да идат стрелите му бързи надалече.
Нека с радост се огъваш в ръката на Стрелеца,
защото той обича еднакво и летящата стрела
и неподвижния лък.
Халил Гибран, "Пророкът"
Спомням си колко вярно ми се струваше това, когато бях дете. Дали мисля същото като родител?
Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници.
|
| |
|
|
|