|
|
| Тема |
 Родители, децата... |
|
| Автор |
*Cнeжaнka* (любов) |
|
| Публикувано | 21.11.02 13:32 |
|
|
|
...в самите Вас ли живеят, или просто във вашия дом?! Моля, прочетете това. Надявам се да ви помогне да разберете...
“ Не е възможно истински да разбереш другия, без да направиш място за него в себе си. Това “правене на място” е свързано отново с метода “изключване”, изискващ разширяване и следователно промяна на личността.
Това се изисква, за да бъдеш добър родител, както и добър психиатър. От същото изключване на себе си и разширяване на границите на Аз-а се нуждаем, за да слушаме децата си. За да отговорим на нуждите им, трябва първо да променим себе си. Само като преминем мъчителното изпитание на промяната, ще станем тези родители, които са необходими на нашите деца. И след като те непрекъснато растат и нуждите им се менят, ние сме задължени да се развиваме паралелно с тях. Всички знаем, че съществуват родители, които се разбират чудесно с децата си, докато те не станат самостоятелни. Тогава тези взаимоотношения престават да бъдат ефективни, защото родителите вече не са в състояние да следват развитието на децата си. Също така, както и във всички други прояви на любов, не е коректно да се смята, че страданието и промяната в доброто родителство са някакъв вид саможертва. Напротив, майките и бащите получават от този процес повече, отколкото децата им. Родителите, които не са готови да рискуват с промяна, израстване и стремеж да се учат от собствените си деца, избират пътя на старческата немощ - независимо дали го разбират или не – и те ще бъдат изоставени както от децата си, така и от света. Да се учат от синовете и дъщерите си е най-добрият начин за хората, за да осигурят смисъл на живота си в старостта. За съжаление много хора пропускат тази възможност. “
| |
| |
| 
|
|
