Верно казват, че малки деца са малки ядове, а големи деца - големи ядове.

Присъединявам се към мнението, че всяко нещо е с времето си. Истината е, обаче, че децата нямат търпение да пораснат.

Родителите са ИЗЦЯЛО отговорни за възпитанието на децата си. Лошото е, че училището и най-вече обществото НЕХАЯТ за нашите деца. Няма законност, която да се прилага в действие. Извършват се масови мероприятия с палиативен ефект, но причините не се изкореняват.

1. . Не са достатъчни глобите и не се затварят окончателно заведения, които не спазват закона.

2.Не се налага финансова глоба (солена) на родители, които не упражняват контрол върху децата си и ги оставят да посещават свободно дискотеки и интернет-клубове по късни доби.

3. Законът като цяло е много либерален по отношение възрастта на децата, която им позволява да посещават заведения. Европа, и особено Америка са много по-рестриктивни в това отношение. Мисля, че възрастта за клубове и дискотеки е 21 години, а в Америка до 21 годишна възраст е противозаконно да пиеш и да купуваш алкохол, дори на шофьорските им книжки (които са и документ за самоличност) ИЗРИЧНО е отбелязано кога лицето навършава 21 години.
4. Не се инвестира в младежки центрове, центрове по интереси, стадиони и обществени и обезопасени спортни съоръжения, където младите хора могат да се занимават с конструктивни дейности.

5.Не се набляга на доброволен обществено-полезен труд, където тинейджърите могат да научат много ценни трудови навици. Не знам как е в Европа, но в Америка тази дейност се насърчава още от ранно детство, и е страхотен коз в резюмето за кандидатстване в колеж или университет.
Знам, че ще посрещнете с насмешка последната точка от изказването ми, защото болшинството в този форум все още си спомнят Ленинските съботници. Не, доброволният труд в Америка няма нищо общо с тези съботници.

Забраните не са най-доброто средство (би било добре ако съзнанието на човечеството е на друго ниво), но без тях никой, дори и ние възрастните не можем нормално да функционираме в обществото. Спомням си една история за едно дете, което все искало да прескочи оградата на къщата за да отиде на улицата. Разбира се, родителите не са разрешавали това и на няколко пъти са хващали детето при опитите му да осъществи плановете си и са го наказвали. Един ден, обаче, докато детето се опитвало отново са прескочи оградата, изведнъж отнякъде изскочило огромно зло куче и започнало настървено да лае по детето. Детето без колебание се върнало обратно в двора на къщата. Този път оградата не му се е виждала като ограничителна бариера, а като надеждна защита от злото куче.
Това е бил и последният случай, когато това упорито дете се е опитало да прескочи оградата.
Та така и с останалите забрани. Може би тази история ще помогне на много деца да разберат защо има забрани и защо трябва да се спазват.