И аз да се включа с мнение, макар и със закъснение (и рима съм докарала).
Когато започнах да уча английски (преподавател американка), за мой ужас ни караше да наизустяваме диалози, които трябваше да се пишат на дъската (който посочи тя), и отделно двама по двама да направят диалога(изправени пред всички). Бях бясна, чувствах се като първокласничка, не че някой насила ме е накарал да уча Английски, но ми беше неприятно да уча текстове наизуст и да се запъвам да ги "рецитирам". Пуфтях и фучах, докато преписвах поне по 10 пъти дадено изречение, че да го запомня наизуст. Отиде ми всякакъв мерак за ходене на училище от това назубряне! Ако си бях в БГ със сигурност щях да го зарежа, но тук нямах начин и трябваше да се примиря и да зубря.
В един момент усетих от каква голяма полза са ми били наизустяваните диалози (често използвани при различни ситуации от ежедневието), вместо да се чудиш, кое как трябва да се каже (различната конструкция на изречението), ти имаш готово цяло изречение, че и още жокери, (не говоря за наизустяване, без да знаеш отделните думи и значението им).
Буквално я заобичах преподавателката.